СОФИМЕД

Информация за клиента

Информация за клиента Нормално е след загубата на крайник да сте в стрес, шок или с понижено самочувствие. Ако това е ситуацията, в която се намирате, то бъдете спокойни, че не сте сами и че хиляди други като вас са минали по този път. Вашата воля за нов живот ще срещне нашата безрезервна и компетентна подкрепа.
Ние сме тук и сме готови да Ви помогнем, като се погрижим за Вас и самочувствието Ви. Прилагайки най - съвременните постижения в областта на протезирането, ние ще облекчим живота Ви с най-добрата изработена специално за Вас протеза. Ще ви дадем възможност да си възвърнете личната свобода и социалната активност. Вие сте най-важният човек в нашата работа. Ние сме тук, за да Ви изслушаме, да Ви консултираме и после да пригодим нашата грижа към Вашите индивидуални нужди и цели.
Рехабилитация и подготовка за поставяне на протеза Под Ампутация на крайници се разбира частично отстраняване на крайника през напречника на костта, а под дезартикулация се разбира отстраняване на крайника през ставата. В първия случай се каса за живото-спасяваща операция, тя води до инвалидизация на пациента, нарушавайки целостта на опорно-двигателния апарат. Останалата след ампутацията част от крайника се нарича остатъчен крайник ( или така наречен чукан). Следоперативният оток на остатъчния крайник отзвучава нормално за период от една до четири седмици след оперативната интервенция.
Най-често срещаните причини за ампутация са: диабет, заболяване на сърдечно-съдовата система, злокачествени тумори, транспортни произшествия, промишлени и битови аварии, големи изгаряния, някои инфекции, огнестрелни рани, вродени аномалии и малформации в развитието. Поради една или друга причина (или комбинация от причини) нормалната циркулация на кръвта се нарушава и органите не получават достатъчно кислород и хранителни вещества: това може да причини силна болка, рани по кожата и разпадане на тъкани, което може да доведе до гангрена. В такива ситуации отстраняването на част от болния крайник понякога е единственият възможен начин за спасяване на живота и здравето на пациента от по-нататъшното развитие на болестта.
Приблизителното ниво на ампутация се определя от лекаря преди операцията и се основава на причините за ампутирането и на интраоперативните находки. На всяко ниво на ампутация отговарят различни видове протези. За да се избере оптимална конфигурация на протезата, специалистът по протезиране и ортотика взема предвид всички параметри: пол, възраст, височина, тегло, активност и житейски обстоятелства на пациента, както и характеристиките на остатъчния крайник и целия организъм на всеки пациент. Специалистите по протезиране и ортотика и по рехабилитация подбират протезата, която максимално отговаря на състоянието на здравето и физическите възможности на пациента. Когато настъпи времето, те обучават пациента как да контролира и използва протезата правилно.

 

 

 


Рехабилитация и подготовка за поставяне на протеза

Какво означава ампутация?

Под Ампутация на крайници се разбира частично отстраняване на крайника през напречника на костта, а под дезартикулация се разбира отстраняване на крайника през ставата. В първия случай се каса за живото-спасяваща операция, тя води до инвалидизация на пациента, нарушавайки целостта на опорно-двигателния апарат. Останалата след ампутацията част от крайника се нарича остатъчен крайник ( или така наречен чукан). Следоперативният оток на остатъчния крайник отзвучава нормално за период от една до четири седмици след оперативната интервенция.

Най-често срещаните причини за ампутация са: диабет, заболяване на сърдечносъдовата система, злокачествени тумори, транспортни произшествия, промишлени и битови аварии, големи изгаряния, някои инфекции, огнестрелни рани, вродени аномалии и малформации в развитието. Поради една или друга причина (или комбинация от причини) нормалната циркулация на кръвта се нарушава и органите не получават достатъчно кислород и хранителни вещества: това може да причини силна болка, рани по кожата и разпадане на тъкани, които може да доведе до гангрена. В такива ситуации отстраняването на част от болния крайник понякога е единственият възможен начин за спасяване на живота и здравето на пациента от по-нататъшното развитие на болестта. Пациентът трябва да разбере това напълно! Приблизителното ниво на ампутация се определя от лекаря преди операцията и се основава на причините за ампутирането и на интраоперативните находки. На всяко ниво на ампутация отговарят различни видове протези. За да се избере оптимална конфигурация на протезата, специалистът по протезиране и ортотика взема предвид всички параметри: пол, възраст, височина, тегло, активност и житейски обстоятелства на пациента, както и характеристиките на остатъчния крайник и целия организъм на всеки пациент. Специалистите по протезиране и ортотика и по рехабилитация подбират протезата, която максимално отговаря на състоянието на здравето и физическите възможности на пациента. Когато настъпи времето, те обучават пациента как да контролира и използва протезата правилно.

 

 

Грижа за остатъчния крайник през следоперативния период

Животът след ампутацията


 Няма спор, че една ампутация винаги означава значителна намеса в досегашния начин на живот и най-вече в началото обременява пациента и неговите близки. Но: За много от пациентите с ампутация операцията означава и облекчение, край на дългогодишни болки и увреждания и начало на нов период от живот с ново качество. Най-вече по-младите и здрави пациенти съумяват бързо да се върнат към своето ежедневие. Който е готов да възприеме ампутацията и протезата не като съдба, а като шанс, успява и по-лесно да борави с протезата, да я интегрира като подразбираща се в неговия живот и да продължи да живее почти без ограничения. Професия и протеза Протезата сама по себе си не представлява пречка за това пациентът да продължи да ходи на работа след ампутацията. В зависимост от нивото на мобилност и усвоената професия често е възможно дори упражняване длъжността, заемана и преди.
Контакт с протезата в семейството, кръга от приятели и познати
Ампутацията е предизвикателство не само за самия пациент. Членовете на неговото семейство, приятелите, познатите му, но също и непознатите често не знаят как да се държат в тази нова ситуация. Подкрепата от семейството и приятелите обаче е особено важна, защото тя мотивира допълнително за понасянето на евентуални болки, изпълняването на уморителни упражнения, променянето на стила на живот и развиването на перспективи за бъдещето. По тази причина членовете на семейството биват включвани в рехабилитацията по възможност още от самото начало. Опитът показва: Който се опитва да скрие недъга си, прави особено впечатление. Ако пациентите с ампутация са открити спрямо обкръжението си и обяснят какъв е случаят с ампутацията и протезата, те бързо установяват, че недостатъкът на пръв поглед бързо се превръща в интересна тема за разговор и човекът отсреща губи страха си от докосване.

Грижа за остатъчния крайник през следоперативния период .


Следоперативната грижа за конците в болницата се извършва от лекаря и медицинския персонал. През този период трябва да се следват всички техни инструкции. Това е особено важно за пациенти с диабет или съдови заболявания, тъй като имат по- висок риск от развитие на вторични усложнения. След ампутация кожата на остатъчния крайник е много чувствителна. На първо място засилената чувствителност към болката на повърхността се намалява чрез внимателно масажиране на остатъчния крайник с топли ръце, а по-късно с използване на меки ръкавици, мека четка или масажна топка. Посоката на масажиране с двете ръце винаги трябва да започва от края на остатъчния крайник към основата, т.е. към слабините. Движенията са бавни и ритмични. Такъв масаж трябва да се прави по 5-8 минути няколко пъти на ден. Той помага и за намаляване на постоперативния оток и за адекватна циркулация в тъканта на остатъчния крайник. Професионалният масаж редуцира болката в остатъчния крайник, включително фантомната болка. След тази процедура болката в остатъчния крайник обикновено намалява. Масажът трябва да бъде много нежен, защото всеки излишен натиск върху тъканта на остатъчния крайник може да увеличи отока и да има обратен ефект. Масажните процедури не трябва да предизвикат болка или нараняване. За ежедневната грижа за кожата на остатъчния крайник препоръчваме измиване с рН неутрален бебешки сапун и избърсване с мека кърпа. 

Хигиенните грижи могат лесно да се комбинират с горещи/студени душове, за да се освежи остатъчният крайник. Това помага за нормализиране на чувствителността и кръвообращението в тъканите на остатъчния крайник. Важно е да се наблюдава кожата на остатъчния крайник и ако бъдат забелязани промени, незабавно да се информира отговорният лекар или специалистът по протезиране и ортотика. Удобен начин за проверка на остатъчния крайник е използването на малко огледало. При по-голямата част от неусложнените следоперативни случаи раната зараства за три или четири седмици след ампутация и след това в областта на шева се образува мек белег, който трябва да се поддържа влажен с мек крем или друго препоръчано от лекаря средство. Уверете се, че белегът остава мек и еластичен и не се сраства с подлежащата тъкан. Това може да се постигне със специални нежни масажни потупвания и прилагане на крем върху остатъчния крайник. Преди започване на лечението обаче трябва да е изминала седмица, след като всички корички са паднали от белега и не трябва да има признаци на възпаление в обкръжаващата тъкан.
Първоначално поставяне на протезата може да се предприеме няколко седмици след ампутацията и при условие, че следоперативният период е преминал добре, пациентът е готов и няма противопоказания. Обикновено първата процедура за поставяне на протезата води до високо ниво на физически и емоционален стрес за пациента. От друга страна, съвременните методи за поставяне на протези позволява на пациентите да продължат обичайния си начин на живот и да запазят социалния си статус независимо от загубата на крайник.

 

 

Терапия против отоци

Сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен бързо, е отокът през следоперативния период като естествена реакция на тялото към хирургическата интервенция. При нормален постоперативен период без усложнения основното подуване спада след три до четири седмици. Важно е да се припомни, че остатъчният крайник ще продължи да се свива още няколко години.

За да се намали следоперативният оток, е важно да се използва терапия с повдигане, т.е. да се повдига леко остатъчният крайник в продължение на 20-30 минути няколко пъти на ден, така че дисталният край да е по- високо от близкия край. В тази позиция мускулите на остатъчния крайник трябва периодично да се разтягат на 3-5 секунди с почивки. Това допълнително ще подобри кръвообращението и лимфния поток.

Друг начин за намаляване на отока е лимфният дрениращ масаж или елементи от него. Лимфо- дрениращите масажни процедури могат да продължат, докато отокът на остатъчния крайник напълно спадне. Ако е необходимо, могат да се масажират и други

мускулни групи: напр. тези на гърба, долната част на гърба, бедрата и раменния пояс.

Лечението с повдигане трябва да се съчетае с превантивни мерки и лечение на контрактури в близките стави (вж. по-долу).
Отокът се намалява чрез компресионна терапия, която помага за подобряване на кръвообращението в остатъчния крайник; при много пациенти тя намалява фантомната болка и ускорява зарастването на тъканите. За тази цел препоръчваме използване на компресионни чорапогащи, еластични превръзки, силиконови ръкави и лимфо- дренажни масажи. Всички манипулации, описани по-горе, се извършват първо от медицински персонал, който показва техниките на роднините и на пациента. След това пациентът може и следва да изпълнява тези процедури самостоятелно в домашната си среда.

Най-практичната процедура е превръзката и затова ще я разгледаме по-подробно. Стягането на превръзката трябва да бъде равномерно по време на цялата процедура на обвиване, но повече пластове на превръзката трябва да бъдат приложени в дисталния край на остатъчния крайник


Процедура за превързване

Това означава, че компресията в края на остатъчния крайник ще бъде по-голяма и точно това е необходимо. Превързването на остатъчния крайник може да започне, след като лекуващият лекар даде разрешението си. Преди превръзката е възможно да се извърши повдигане – остатъчният крайник се поддържа в издигната позиция за 20-30 минути. Превръзката не трябва да причинява болка на пациента. Ако възникне болка, свалете превръзката, проверете остатъчния крайник и ако изглежда добре, я поставете след кратък интервал. Ако остатъчният крайник е станал син или виолетов, това означава, че предишната превръзка е прекалено стегната и трябва да изчакате кожата да върне нормалния си здрав цвят. Като обобщение: превръзката не бива да предизвиква усещане за болка, нито значителна промяна на цвета в покриващата кожа. Ако трудно постигате това, моля, свържете се с вашия лекар или със специалиста по протезиране и ортотика.

 

 

Профилактика на контрактури

Контрактурата е ограничаването на активното и/или пасивното движение в ставата поради определени вътрешни фактори. Контрактура може да се появи в мускулите и сухожилията (мускулно-сухожилна контрактура) и в костите и ставите (костноставна контрактура).


Ако преди ампутацията подвижността в тазобедрената става е напълно запазена, а след операцията има ограничаване на подвижността (без увреждане на костно-ставния апарат), това е най-вероятно мускулно-сухожилна контрактура. Тази контрактура може лесно да бъде коригирана на ранен етап, но е особено важно премахването ѝ да започне веднага, тъй като с течение на времето може да се превърне в костно-ставна, неподдаваща се на консервативни средства. Често в такива ситуации се появяват контрактури при сгъване (т.е. състояние, при което сгъването на крайника е трудно или невъзможно) в тазобедрената и колянната става. Първо трябва да се осигури правилна позиция на крайника при обездвижването му. Остатъчният крайник не трябва да бъде постоянно в повдигнато положение (против оток); той трябва да се сваля периодично на нивото на торса, в противен случай, ако бъде оставен непрекъснато сгънат за дълго време, мускулите се свиват и подвижността му бързо намалява. Матракът трябва да е достатъчно твърд, за да не потъва торсът под нивото на остатъчния крайник. Препоръчваме пациентът да лежи по корем няколко пъти на ден в продължение на 20-40 минути, като остатъчният му крайник е в правилната позиция. При това положение главата трябва е обърната обратно на остатъчния крайник или просто торсът и тазът не трябва да са обърнати към страната на остатъчния крайник. Ефектът на издърпване върху флексорните мускули на таза може да се засили чрез подпора, например навита хавлия под дисталния край на остатъчния крайник. Това ще запази обхвата на разтваряне на бедрата, който е необходим за ходене. След ампутация, ако пациентът се придвижва с инвалидна количка, препоръчваме да използва количка със специална опора за остатъчния крайник. Това намалява риска от вторични деформации в гръбначния стълб и контрактури в колянната става.

Вторият ключов фактор за превенцията и лечението на усложненията е лечебната гимнастика. В болницата лечебната гимнастика се провежда под наблюдението на лекаря или физиотерапевта. Упражненията могат да започнат още няколко часа след операцията. Отговорният лекар ще предпише процедури по лечебна гимнастика веднага щом пациентът се стабилизира след операцията. Първоначалните сесии включват дихателни упражнения, упражнения за горните крайници и раменния пояс, гръбначния стълб, коремните мускули, здравия крайник и мускулите на тазовата област. Всички малки, средни и големи мускулни групи работят на бавна или умерена скорост при слабо или средно мускулно напрежение. След няколко дни, ако състоянието на пациента е стабилно и следоперативният напредък е положителен, със съгласието на извършилия операцията хирург се добавя упражнения, които включват използване на мускулите на оперирания крак. Първоначално те включват изометрични упражнения на отделни мускулни групи, без видимо движение. Постепенно се допълват от упражнения с динамичен режим. При съставянето на набор от упражнения се отчита появата или възможността за поява на всякакви контрактури; поради тази причина терапията с повдигане трябва да продължи (позиция: легнало положение по корем с ролка под остатъчния крайник). В зависимост от цялостния напредък на пациента, програмата му за упражнения се разширява и се въвеждат нови упражнения. Началните позиции, естеството на упражненията, ритъмът и скоростта на изпълнение, общата продължителност и интензивността на тренировъчните сесии се променят. Изпълняват се упражнения, включващи тежести и съпротива, както и за насърчаване на координацията и баланса. Редица физиотерапевтични процедури могат да спомогнат за ускоряване на процеса на рехабилитация. Трябва да обсъдите възможностите с вашия лекар. Важно е пациентът да разбере, че ако прекъсне обучението си за подвижност дори само за една седмица, това значително ще намали физическите му възможности.

 

Фантомна болка

Усещанията за болка в изгубения крайник се наричат фантомна болка. Лечението на фантомната болка е отговорност на лекаря (!). Освен с медикаментозна терапия, фантомната болка може да се облекчи и по следния начин: ранно мобилизиране на пациента (в седящо и изправено положение), масаж и лимфен дренаж на остатъчния крайник, превръзка за създаване на равномерен натиск в остатъчния крайник, покриваща превръзка или компресионен ръкав; физиотерапия, бързо започване на лечебна гимнастика, гимнастика с фантомни импулси, огледална терапия, ранно поставяне на протеза и много други.

Следните могат да доведат до увеличаване на фантомната болка през първите месеци след операцията: лоша циркулация на кръвта в ампутирания крайник, дълъг период на

обездвижване, инфекции, нарушения на съня и др. Причините за болката, настъпваща впоследствие, са небрежни грижи за остатъчния крайник или лошо поставена протеза. В редки и сложни случаи е необходимо блокиране на нерви или хирургична интервенция.

Понякога ампутацията се предшества от дълъг период на страдание в крайника след инциденти и дълбоки наранявания. В такива случаи фантомната болка обикновено е по-продължителна, не се влияе добре от медикаменти, по-силна е и причинява дискомфорт на пациента за по-дълъг период от време. В този случай гимнастиката с фантомни импулси става по-трудна, тъй като пациентите имат слабо усещане на фантомния крайник и едва ли имат контрол върху него.

 

Оформяне на остатъка от крайника

Като се има предвид, че остатъчният крайник ще бъде подложен на сравнително високо и необичайно натоварване при носене и ходене с протеза, той трябва да изпълнява следните изисквания: да не чувства болка, когато е подложен на дълбока палпация във всички области, да има леко конусна форма, с добре запазена подвижност при всички останали стави и с добра функционалност на мускулите. Белегът върху остатъчния крайник трябва да е свободен, а не сраснал с подлежащата тъкан, безболезнен на допир, да не е деформиран и да е без възпаление.
 Приемната гилза е мястото, където тялото и протезата се свързват, което я прави най-важния елемент при изработването на протезата. Приемната гилза трябва да приляга плътно към чукана и да бъде удобна. След взимането на гипсова мярка на чукана, се изработва приемната гилза, която точно улавя контурите на крайника. Тестовите приемни гилзи са изработени от прозрачни, термопластични материали, за да може лесно да се вижда как чуканът контактува с приемната гилза и да се установят областите с повишена чувствителност към натиск. Временната приемна гилза и другите компоненти се напасват и центроват, едва когато започне да се използва протезата и се споделят впечатленията с протезиста.
Хората с наскоро ампутиран крайник, може да носят временната протеза в продължение на няколко месеца, тъй като чуканът продължава да намалява размера си, да променя формата си и да се донамества в гилзата.

 

 

Програма за мобилност и медицинска гимнастика

Още от първите дни след ампутацията е важно пациентът да се насочи към активен начин на живот. Това се отнася преди всичко до лица в трудоспособна възраст. Активирането на пациента непосредствено след операцията следва да се счита за първи етап на общата подготовка за протетично лечение.

При липса на противопоказания е желателно пациентите да започнат да сядат и стоят от втория ден след операцията. Те правят това за първи път под наблюдението на медицинския персонал и с помощта на роднини. Препоръчват се технически помощни средства за рехабилитация - патерици с опора на ръката или проходилки. Аксиларните патерици не трябва да се използват дълго време: тъй като упражняват значителен натиск върху областта под мишницата, могат да причинят

хронично увреждане на нервите и кръвоносните съдове; те ви учат да ходите с основната опора на ръцете и да не обръщате нужното внимание на опората на долните крайници; те водят до патологичен начин на ходене с наведен напред торс, а ако паднеш, не помагат за бързо и координирано изправяне.

Адекватност на физическото натоварване

Упражнението е необходимо и полезно за всички. Специалистът по рехабилитация или лекарят физиотерапевт ще ви помогне да прецените какво е правилното ниво на усилието.

Има няколко общи правила, които трябва да имате предвид:

  • Не задържайте дишането си по време на упражненията.

  • Извършвайте трудни и напрегнати упражнения по същия начин, както силовите упражнения - издишвайте през устата си във фазата на натоварване.

  • Дишайте свободно, когато правите по-лесни, по-малко предизвикателни упражнения.

  • Не задържайте дъха: това винаги е признак на прекомерно напрежение.

  • Специалистът по рехабилитацията трябва да бъде информиран за всички смущения, за да се съобрази изцяло с пациента при изготвянето на индивидуалната програма за упражнения.

  • В началото на всяка сесия се измерват пулсът и кръвното налягане и се гарантира, че сърдечно- дихателната система не се претоварва. Сърдечно- съдовата система на веки човек реагира различно на усилието, така че е важно да се провери преди започване на тренировката и да се вземе предвид при съставянето на програмата с упражнения. Физически упражнения

    За да започнете да използвате протезата и да се научите да ходите правилно и лесно с нея, всички големи и средни мускулни групи трябва да имат адекватна сила. Важно е да се развият мускулите на гръбначния стълб и долната част на гърба, на здравия и на ампутирания крак и на корема. В рехабилитационния център трябва да обсъдите този въпрос със специалиста по рехабилитация или с лекаря по рехабилитация.

    Упражненията за развиване на сила се извършват първоначално с тежестта на тялото от начална позиция „легнало положение по гръб, настрана или по корем“. Ако има добър напредък, пациентът може много скоро да започне с упражнения с натоварване (тежести) и съпротивление (с еластични ленти или експандери). Постепенно в програмата се въвеждат нови начални позиции - седнало и изправено положение. Пациентите трябва да се упражняват няколко пъти на ден, като започват от 1-2 и достигат до 3-4 сесии на ден в рамките на няколко дни. Тренировъчните програми и планове се съставят индивидуално за всеки пациент

според състоянието на физическото му здраве и възможности.

По-долу сме отбелязали някои препоръки за приблизителна програма от физически упражнения, които следва да бъдат предписани след ампутация на долен крайник. Тези упражнения подпомагат правилното оформяне на остатъка от крайника, намаляване на отока, по-добро снабдяване с хранителни вещества на тъканите и укрепване на мускулите. Първоначално всяко упражнение трябва да се повторя няколко пъти, като постепенно се достига честота на повторение 10-20 пъти. Упражнения за релаксация трябва да се включват безпроблемно в тренировъчната програма.

Когато изпълнявате упражненията, обръщайте внимание на дишането си: не задържайте дишането си. Важно е да овладеете техниката на диафрагмено дишане. Освен насищането на организма с кислород, тази техника помага за намаляване на тежестта върху сърцето и кръвоносните съдове, намалява отока и подобрява кръвообращението в целия организъм

Диафрагменото дишане спомага и за нормализиране на функциите на храносмилателния тракт: подобрява отделянето на жлъчка от жлъчния мехур, повишава потока от секрети от различни храносмилателни жлези и увеличава чревната подвижност.

Ако пациентът трябва да бъде подложен на планирана ампутация, преди операцията трябва да започнат упражнения за укрепване на различни групи мускули. Те ще подобрят функционалното състояние на мускулите на цялото тяло и пациентът ще може да усвои нови умения по-бързо след операцията, например да се премества от леглото до инвалидна количка или да посещава тоалетната и ще допринесе за подобряване на общото му физическо състояние, необходимо за да се научи да ходи.

Програмата за упражнения и моторното натоварване се избират индивидуално от лекуващия лекар и лекаря по физиотерапия. При изписване от болницата пациентът ще получи индивидуална програма от упражнения за самостоятелно изпълнение в началния период у дома.

Следните групи от упражнения се препоръчват за лица с ампутирани долни крайници в начална позиция "легнало положение"; те могат да се изпълняват през 1-4-та седмица след операцията.


 

 

 

Специални упражнения

Освен необходимостта от повече упражнения с остатъчния крайник отколкото със здравия крак, ефектът върху мускулите от страната на ампутацията може да се подобри по няколко начина. Те включват използване на тежести, ленти за съпротивление и други допълнителни средства, както и въвеждане на специални упражнения за сила. По-долу са дадени няколко примерни групи допълнителни упражнения за остатъчния крайник. Подобни упражнения могат да се правят и от начално положение "лег". Съгласно този принцип, след транстибиална ампутация мускулите в областта на бедрото се тренират чрез упражнения на колянната става. За целта се прилага ластична лента под коляното към подбедрицата и с коляното се правят упражнения за екстензия/флексия. Като цяло са нужни повече упражнения за седалищните и задните бедрени мускули от всички гледни точки - натоварване, повтаряне и брой цикли. Това се дължи на факта, че седалищните мускули дегенерират много бързо и губят значителна сила, а за правилно вървене те трябва да са в отлична форма.


Ако имате въпроси, можете да се свържете с наш специалист по протезиране, ортотика и рехабилитация или други представители на СОФИМЕД ООД, които ще положат всички усилия, за да ви предоставят необходимата информация и помощ.

За контакт с нас 0888 22 91 11 ; 02/992 80 40